Интервю на 'чичо Данчо' с проф. Дюлгерова
Преди време бях видял, че руски сайт цитира и превежда българката проф. Нина Дюлгерова. Пуснах на Гугъл името и и се оказа, че тя е известен аналитик. Поисках и интервю и проф. Дюлгерова се съгласи да отговори на моите въпроси. Смятам отговорите и за професионални и важни. Убедете се сами:
Добър ден проф. Дюлгерова,
Смятам, че Вашето мнение би било интересно по цели 4 направления.
1. Турция открито показа независимост не само спрямо Израел и САЩ, но
и спрямо Русия. (Отказа да подпише за "Южен поток",
турско-бразилско-иранското споразумение за иранското ядрено гориво,
разминаването по въпроса за кримските татари и т.н.). Турски военен
флот започва самостоятелно патрулиране както 6-ти американски флот из
Средиземно море, а от догодина и в Индийския океан. ...'Комсомольская
правда' пусна статия, че Турция вече учи Русия на гамбит със Запада. И
така: Накъде, според Вас, ще тръгне тази вече осъзнала се мощна сила?
Възможен ли е друг не ЕС, а ТС на границата ни? (Турция, Иран,
Азърбайджан, Сирия...)
Не бих разглеждала въпроса за позицирането на Турция в субрегионалното и регионалното пространство в посока засилваща се независимост. Първо, трябва да се има предвид, че Турция не е отказала участие в газопровода „Южен поток”.Практиката на Русия, респективно „Газпром”, е да се подписват споразумения само с държави, през които ще минават тръбите. По този причина с Турция и Италия не се подписват документи, подобни на тези, които Москва има с транзитиращите държави. Склонна съм да приема, че взаимоотношенията между Русия и Турция навлизат в един динамичен, многовекторен и изгоден за двете държави етап. В контекста на „широкия Черноморски регион” двата съюзника работят на широк фронт, ориентиран към стратегическо сътрудничество с многоликия Европейския съюз и блокиране на американските абмиции за надмощие в евразийския регион. Идеята е, Каспийско-Черноморският регион да се развива в сферата на руското енергийно-политическо надмошие и турската мобилност, насочена към осъществяване на амбициозните цели на Анкара, но и като своеобразна функция на Москва. Доколко политикта на Турция ще е успешна, ще покаже бъдещето.
2. Русия запада технологично. 'Булава' и до сега не е готова. ГЛОНАСС и
той. Русия купува френски хеликоптероносач и израелски БПЛА. Руски
учени отдавна са в западни фирми. Аварии една подир друга. Какво би
станало, ако утре да речем, започне масово производство на водороден
двигател. Или американците доведат проекта 'Синтия' до евтино
производство (вижте ако искате днешната ми собствена информация за
Синтия, или потърсете по ключова дума Craig Venter), с което решат
ПРОГРАМИРУЕМО ОТ ТЯХ проблема не само с горивото, но и с изхранването?
Т.е, къде и какво място би си намерила Русия в новия глобален ред, ако
падне значението на въглеводородите? Както веднъж вече се случи с
СССР и цените на петрола.
Проблемите на Русия са част от световните проблеми. Това означава, че финансовата и икономическата криза продължава да бъде основен компонент (извинение) от развиващите се процеси в глобален и регионален план. Разликата е в това, че в Европа и Евразия парите продължават да бъдат реални, а не виртуални, както е в Америка. Друг важен момент от политическото, икономичесото и военното ситуиране е блъфирането като основна част от голямата игра. Подобно на неудачите и недовършените процеси във военната промишленост на Русия, са процесите в същата област в САЩ, където през последните седмици излязоха нелицеприятни факти за американските елементи на ПРО, чиито първи елементи са изпратени в Полша за монтиране. Не може да бъде пренебрегнато и важното обстоятелство, че НАТО също е в стратегическа безизходица, без определени ориентири за своето присъствие в бъдещите процеси на света.
Коментарите и прогнозите за бъдещето глобално развитие след производството на водороден двигател ще могат да се правят след като това стане факт. В момента в Западното полукълбо по друг начин и с други акценти се развиват тези процеси, които през последните 15-20 години променяха победения Изток.
3. България? Вече сме имали поредния документ, наричан стратегия за
национална сигурност. Не знам дали сте го видяла. Ами ако? Има и
такива хипотези. Че притиснати от американските хедж-фондове Германия
и Франция могат да излязат от сегашния Евросъюз. Или да изгонят страни
като Гърция и Португалия. Какво прави България, ако и ЕС стане точно
толкова полезна за страната ни организация, колкото полезна се оказа и
НАТО? Става следващ непотопяем самолетоносач? (Ама вече има един в
Бондстийл). Или влиза в неоосманската империя на Давутоглу? Или?
Шикалкави като сърбите и със Запада и с Русия докато и отпадат (на
Сърбия засега) една подир друга независими я Черна гора, я Воеводина,
я ...? Или? Викаме пак на помощ дядо Иван? Или поляците най-накрая
сбъдват мечтата на Владислав Ягелонски и стигат до Варна? През да
речем Западна Украйна и чрез някаква по-реална ЦЕФТА? Да напомня, че
само преди дни двете най-големи и тежко въоръжени армии - гръцката
(над 100 000) и турската (над 400 000 без жандармерията) решиха, че
повече не са врагове. И че ще строят газопроводи от Турция през Гърция
за Италия. Не за руски, изрично беше казано - за азерски газ. Та?
Стратегията затова е стратегия. Да предвижда варианти. Вариантите
според Вас?
Приемам предизвикателството да се правят сценарии. Процесите в бъдещето обаче се базират на историята. Всяко ново нещо е добре забравено старо. В тази посока съм склонна да приема, че основавайки се на сегашното позициране на субектите в Кавказко-Черноморския регион процесите са ориентирани към ситуиране около многовековния принципал Русия. Едва ли в скоро време Баку ще решава свободно посоката, в която ще се движи азерският газ. Все още са непреодолими както азербайданско-турските, така и арменско-турските и азербайджанско-арменските отношения. Освен това Турция и Гърция какво си обещават няма значение в контекста на блокирания кавказки триъгълник Анкара-Ереван-Баку. Политическите демаршове и многообразни декларация дават заявки, но не и конкретни насоки за реално развитие на всеки един от черноморските и каспийските субекти. Европейският съюз може и да се разпадне, но това като цяло ще е след като се очертаят регионалните граници на глобалната политика в посока Суша-Море. От значение е и обстоятелството, че диверсификационните енергийни проекти засилват значението на географията. Принципът на историческото право на Варшава едва ще е решаващ, тъй като Полша няма да достигне мощта си от времето преди Петър Първи. За Украйна важи правилото за принципала Русия. България ще продължи да бъде арена на противоборство между силните държави. В настоящия момент както Русия, така и Турция, много по-малко ЕС и САЩ, имат своето присъствие в България. Въпрос на бъдеще дали държавата ни ще се превърне в своеобразна база на руско-турското интегриране в еврозоната.
4. И накрая може да Ви се стори маловажен и едва ли не жълт въпрос. Но
не е. Видях, че сте изнасяла лекция и на тема Жената. Преди няколко
месеца две жени на средна възраст с добра работа и положение, но
разведени, се събраха, регистрираха фирма и ми платиха да им направя
сайт. За запознанства на разведени жени, които си търсят съпрузи. Аз
пък, провокиран от разговорите си с тях и от последния брой на едно
украинско списание написах статия за Алфа-жените (така ги наричали на
Запад успелите, но самотни жени). Проблемът "Женщины в колхозах -
большая сила. И.Сталин" не е само проблем на Русия, а и на САЩ. Моя
далечна рода, потомка на емигранти в САЩ от моя род от 1930г. с
горчивина ми казваше, че след Рейгън САЩ не са онези САЩ. Че и там се
гледа на жената като на производствена сила и пазарен елемент. Но не и
като на майка и пазителка на семейното огнище. И така? Как да се борим
с демографската криза? По арабски? По японски? Или по пазрно тип
атанасщеревски? (С далавери ин витро и с фондации, създадени за
далавери). Накъде отива българското семейство след поправките в
Семейния кодекс и липсата на бракове? Какво е виждането на една Жена
за жените в България?
Този въпрос е най-голямото предизвикателство в това интервю. По мое мнение след края на биполярния свят, когато започва глобалната промяна на Изток и на Запад, тя се проявява на всички нива и области на обществения живот. Тя засегна и най-важното в едно общество – семейството. През вековете и десетилетията семейството е било еталон за стабилност на едно общество. След края на идеологическата Студена война се оказа, че няма конкретен враг, който да обединява и осмисля съществуването на хората. Израждането на обществото се проявява и в разпадащата се морално-ценностната система, която крепеше източните и западните общества. Това обаче е естествен процес, който по някакъв начин ще бъде решен. За съжаление това ще стане повече чрез индивидуални решения на отделните личности, но не и чрез държавна политика. Акцентите и процесите вече са други. Още не е създаден идеологическият модел, който да мобилизира и да връща хората към исконните ценности, където семейството е стабилната база на дадено общество.

Коментари:
За тази статия засега няма коментари. Можете да сте първият Вие
Добави коментар:
Трябва да запълните всички полета