Икономически досиета
Под този термин се крият Външнотърговските ДРУЖЕСТВА на НРБ до 1991год.
През 1962 год., във връзка с промяната на Българската икономика от смисленно-планова към волунтаристично-тоталитарна, се наложи търсенето на валута. Но не валута от СИВ /СЭВ/, а западна . Цар ДОЛАР.
Това доведе до създаване на редица предприятия със западно и арабско участие. Първата лястовичка беше смесеното Дружество „Булет” /от него се роди ЛИТЕКС банк /. Ползваше се опита на „ТАБСО” , „ГОРУБСО” , „ЦВЕТНИ МЕТАЛИ”, „МЕТАЛХИМ”, „РАЗНОИЗНОС” и други подобни.
Първите Дружества бяха под строг контрол. Това бяха и „ВИНИМПЕКС” , „БУЛГАРТАБАК” , „РОДОПА ИНПЕКС” , „БУЛГАР ЦВЕТ”, „БЪЛГАРСКА РОЗА” , „ЕЛ.БИ БУЛГАРИКУМ” съответно и „ФАРМАХИМ”, „ХИМИМПОРТ” , както и „КОРЕКОМ” и ОРЪЖЕЙНИТЕ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. После започна създаването на съвместни Дружества с „БАЛКАНКАР”. Както и в оръжейния бизнес и износа на специална продукция , така също и дружества за реекспорт.
Но, за да се създаде база за модерни технологии, които да се усвояват на почти законна основа, като се прескачат изискванията на КОКОМ и да се работи на печалба за много валута, започна изграждането и на чисто Задгранични Фирми.
Ловките мошеници от ДС чрез Научно-Техническото разузнаване лъжеха тъпите политици на поразия. Създаваха се ембаргови дружества с цел внос на технологии. Но имаше една пречка. Тъпите български стопански деятели не разбраха, че една технология за да е печеливша, трябва да се внедри до половин година от кражбата.
А започваха преводи на Документация, полуграмотни идиоти умуваха и обикновенно на третата година се планираше изграждане на мощност. Кипеше безмислен труд.
Хитреци обаче разбраха ,че ЯНКО дири бързи удари и започнаха да му представят измислени печеливши инвестиции. За да не се краде божем, ДС създаде над 400 задгранични /офшорни/ дружества. Там се вляха милиони. С тънки търговски операции капитала им растеше. Някой излъга Великия търговец Христо Христов, че трябва да се крият данъци и за това Фирмените сметки се записваха на личните им имена. Т.Е. на Българските пълномощници. Пътя към голямото грабене се отвори след 1984год.
Реално парите потъваха в лични и безлични сметки и джобове. В момента може само да търсим в архива на бившата Външнотърговска банка преминала в „Уникредит Бул. Банк”АД . Както и в архива на Външно-икономическото министерство. Допълнително мисля, че има архив в Министерство на Финансите и в БНБ. Но това ме съмнява. Не знам, каква е съдбата на бившото Научно-Техническо разузнаване и неговия архив. Следи има и в М.С. и в Решения ня секретариата на Ц.К. на БКП.
Има и събран следствен материал по Т.Н. дело №4 от 1991год. Защо Иван Костов не допусна до съд това дело така и не се разбра. Следва да се сезира пракуратурата и да се продължи с Дело №4. Говорим за сума от 1 400 000 000,00 Щ.Д. с лихвите. Тази
сума е утроена за 20 години. Грабителите са доверени лица на Д.С. Не забравяйте , че лично Мирчо Спасов подбираше кадрите за Задграничните Дружества.
Не всичко е загубено. Има още живи свидетели. Търговските регистри в Европа се пазят по 50 години най малко. Банките също срещу 30% комисионна от сумите продават информация. Защо храним външно политическо Разузнаване.
Да се надява ме , че не всичко е загубено
17.07.2010год Георги Русев
Коментари:
За тази статия засега няма коментари. Можете да сте първият Вие
Добави коментар:
Трябва да запълните всички полета